Уморих се да искам. Очаквах го. Ето, че ме настигна... по-късно, отколкото трябваше. Чувството, че съм дала много... повече, отколкото имам.
Уморих се да искам. Ще го повторя... потретя. Може би, охилядя. Вече съм сигурна.
Уморих се да вяр...

Не разбираш. Казва мълчанието ми, трепкащо с влажни мигли пред теб.
Не разбираш. Че можеш и искаш. Да достигнеш. Не мен, а цялото.
Поглеждаш ме изпод крещящите си мисли по-нежен от вятъра, галещ  косата пред лицето ми.

 Колко струва искреността ти? Къде да я намеря? Посочи ми. Нека да си купя малко повече... за по-късно. Когато и на теб ще липсва и ще си я скрил от себе си. По-далече и дълбоко.
Колко да си взема от сърцето ти? Трябва ли да връщам рест...

 Обичам хората с души. О, не, те не са като другите. И да, не всички имат.
Помниш ги, нали? Онези създания, в чиито очи светът помръква и се възражда за стотна от секундата ти. И по усмивката ги познаваш. По тръпчивия глас на смеха им, ...

Страхувам се да не се изгубя... не в теб, не в тях... някъде по средата. Измежду забързаните стъпки на деня и недочаканите залези.
Страх ме е от себе си. От това, че забравям и се прераждам нова и глупава... със заглушени възприятия. Зара...

Аз мога да обичам само теб.. така... объркано и мълчаливо, надменно и на пръсти.
Без да ме желаеш, да се подаря. Разгърната в изящните ти шепи, трепереща от страх... душата ми.
Да се събера цялата в периферията на погледа ти... неземния, ...

Не мразиш ли чувството? Конвулсиите, бунтуващите се черва. Студът. Онзи бурен и нечакан вихър, който приклещва диафрагмата и стяга ларинкса в безкръвните си крайници. Заякнали и слепи... за теб... Вражески настроени към взривените ти от ...

Виждам се безформена в ума ти. Скроена от лениви впечатления, приглушени светлини и полуусмивки. Едва прозряна и намерена, изтекла като пясък през ситото на памет, зажадняла за обрати.
Виждам се и мъничка, и бледа... като догарящ пламъ...

Само неизразимото е истински красиво. Недоуловимото и непонятно величие. Емоционално изнасилващо и рационално погубващо проглеждане. Секунда, равностойна на години напразно поети дъхове. Твоят, моят, единственият съществуващ Бог. Неиз...

"Има две трагедии в живота : едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а
другата е да си го върнеш.”
 

Страхувам се да не забравя
това, което не запомних
и от стръкчето си вяра

Вървя, подражавайки с насмешка на изминалото време. Разминавам се с него и с една от себе си. Опит - маскирани със смисъл дни.. Смисъл - бягство от повторения... имитация на свобода.
Да залъгваш света, лъжейки себе си. Изкуство по-безпол...