what I think I know vs what I want to know vs
what I wish I'd never known
Постинги в блога от Октомври, 2011 г.
31.10.2011 20:19 -
нежностъ ...
Нежност. Прозрачна и галеща. Скреж, едва доловима тъга. Мек сатен, обгърнал раменете ми. Утеха, спокойствие, трепет. Усмивки по кожата, разливащи се на малки талази. Почти любов. Разточителна топлина. Нагарчащо, но сладко. Тихото щастие...
26.10.2011 23:37 -
вместо мен
Уморих се да искам. Очаквах го. Ето, че ме настигна... по-късно, отколкото трябваше. Чувството, че съм дала много... повече, отколкото имам.
Уморих се да искам. Ще го повторя... потретя. Може би, охилядя. Вече съм сигурна.
Уморих се да вяр...
Уморих се да искам. Ще го повторя... потретя. Може би, охилядя. Вече съм сигурна.
Уморих се да вяр...
26.10.2011 11:08 -
So won’t you just give it up ..
Не разбираш. Казва мълчанието ми, трепкащо с влажни мигли пред теб.
Не разбираш. Че можеш и искаш. Да достигнеш. Не мен, а цялото.
Поглеждаш ме изпод крещящите си мисли по-нежен от вятъра, галещ косата пред лицето ми.
Не разбираш. Че можеш и искаш. Да достигнеш. Не мен, а цялото.
Поглеждаш ме изпод крещящите си мисли по-нежен от вятъра, галещ косата пред лицето ми.
18.10.2011 19:33 -
*
Колко струва искреността ти? Къде да я намеря? Посочи ми. Нека да си купя малко повече... за по-късно. Когато и на теб ще липсва и ще си я скрил от себе си. По-далече и дълбоко.
Колко да си взема от сърцето ти? Трябва ли да връщам рест...
Колко да си взема от сърцето ти? Трябва ли да връщам рест...
18.10.2011 10:07 -
maybe we're all crazy ... probably
Обичам хората с души. О, не, те не са като другите. И да, не всички имат.
Помниш ги, нали? Онези създания, в чиито очи светът помръква и се възражда за стотна от секундата ти. И по усмивката ги познаваш. По тръпчивия глас на смеха им, ...
Помниш ги, нали? Онези създания, в чиито очи светът помръква и се възражда за стотна от секундата ти. И по усмивката ги познаваш. По тръпчивия глас на смеха им, ...