Заговорихме за смисъла на живота. Ти ме прекъсна и каза – нека обсъдим по-важни неща. Като например как ще си платим наема този месец. Отворих бутилката и ти я подадох. Ще напия вътрешния си глас. Вихрушка от усмихнати и неочаквани...

Когато не си съвсем виновен и се озовеш в капан, от който не можеш да излезеш. И всяка стъпка напред затяга по-силно въжето около врата ти.
Когато търсиш смисъл във всяко вдишване и стряскаш страховете си с надежда, безсмислена, безпочв...

 Срещнахме се случайно. Преди да допиеш кафето си, някой ни запозна. От тези някои , които нямат значение, но допринасят за общото благо. Неподозирайки. Не ти запомних името, само нахално любопитния поглед, посрещнал отказа да ме изпрати...