няма да спра. искам това...
пак да изгоря, но да разбера любовта

 Принцовете ги изяждат чудовищата. Собствените им чудовища. И никой не може да каже какво е станало с тях... нито какво е останало. И те не искат да знаят. Не обичат да бъдат  и питани.
А принцесите това само  знаят. Да питат,  да обича...

 

 I come and go.
I’m Yes and No.
I’m nothing of what you expect.

Аз съм … всичко, което не искам… когато го търся, когато поискам.
Аз съм всичко, което не мога… когато не търся …  ни най-малко не искам.
 

 Недовършеното незапочнато се усуква около мислите. Спъваш се във възелчетата. 
Забравяш да гледаш надолу ... само напред, назад, настрани.
"Внимавай си в краката"

Дали не ми е късно?
Да бъда първата снежинка.
Неканена, но чакана с премръзнало сърце.

“ Did I ask too much? More than a lot?
You gave me nothing. Now that‘s all I got”
Нещо такова… или почти. И никак не ми стига. Не ме засища и не пръска искреност в усмивките ми. Или понякога… само понякога. ...