Тя няма да събуди огъня,
с чиито пламъци си свикнал.
Нито ще изтръгне болката
зад маската притихнала
Няма миг забрава  да ти връчи,
не ще  открадне тишината
нито с песни ще приспива
твоята любима - самотата
Тя няма да ти бъде съдница,
ни приятел, ни утеха
остров перлен, утопичен,
избавление заветно.
Тя е като полъха на вятъра
не се оглеждай, няма да я зърнеш
ще те целуне бързо, нежно
преди да я усетиш, ще си тръгне
И в звездите нощем не търси я
очите й не светят вече,
а в слънцето не ще откриеш
усмивката надве разсечена.
Не очаквай нищо, забрави я
като спомен чужд, далечен
позволи й да се скрие
в сенките да скита вечно.
А тя в замяна ще те пази,
ще бди грижовно над съня ти,
над сърцето твое празно,
ограбено , недоубито.
Но когато другата се върне
готова да ти подари зората,
бъди добър - стъпчи сърцето,
лежащо кротко във краката ти.

Знаеш колко го харесвам, завладява ме!