Някой някога някъде ще ме обича истински... дано е останало нещо у  мен да отвърне.

Само си мислиш, че нищо не е останало. Човек винаги си мисли, че не може повече, това е е неговия предел, праг на усещане и чувства... Но винаги се изненадава, че може и още. И след като се изненада – може още. Така просто сме изградени. В природата няма нещо, което да се изгуби. Ако го има си го има каквото и да става. :)

не съм много сигурна. вярно е, че сами си го усложняваме, но и пределите са си предели. и всяка случка променя и след това не си съвсем същият. винаги има какво да дадеш, но тук идва и въпросът дали ще си го позволиш пак и до каква степен.