Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2015 22:30 - pay close attention
Автор: true Категория: Изкуство   
Прочетен: 633 Коментари: 0 Гласове:
0



Заговорихме за смисъла на живота. Ти ме прекъсна и каза – нека обсъдим по-важни неща. Като например как ще си платим наема този месец. Отворих бутилката и ти я подадох. Ще напия вътрешния си глас. Вихрушка от усмихнати и неочаквани възторзи ме събори върху леглото. Затворих очи и цялата ми любов се претърколи и ме обгърна. Като малки детски ръчички, протегнати в молба. Не ме изоставяй. 
Станах и започнах да чистя. Надявах се музиката да изчисти мен. Всичките ми противоречия се стопиха като мираж пред очите ми, докато слушах колко искаш този път да ни се получи. Ами, знаеш ли ,няма.
Има нещо много по-велико от това да обичаш. И това е да можеш да разчленяваш света на важни части и да изтикаш егото си в сянката на това, което обезсмъртява душата ти. Искам да ти спелувам и-з-к-у-с-т-в-о и с всяка буква да добия физически очертания у теб. Да се изрецитирам и изтанцувам. В кошмарите и фантазията ти. Да усетиш какви хали се борят в главата ми, докато пуша първата си сутрешна цигара и спорим за това чий ред е да хвърли боклука. Да почувстваш в коя стотна от секундата спирам да мисля за теб и се зазиждам в себе си. Как ме изменя последния ред на книгата, която ми подари вчера и 3:20 от песента, която слушаме в момента. Кое от мен ме прави „аз”. И дали наистина си приличаме?
Ти ме чуваш. Виждаш. Несъзнателно предусещаш следващото ми движение. Избърсвам бюрото винаги след телевизора. Знаеш че след три секунди ще се протегна , за да завържа небрежно косата, която ожесточено атакува очите ми. Почти си сигурен, че преди да преполовя, ще си почина. С обещание, че ще продължа след 15 мин. А никога не го правя. Никога не се връщам. И при теб. Когато наистина се нуждаеш и гордо ме призоваваш в глупавата си надежда, че от утре ще се обичаме поравно. И най-после това горчиво стягане в стомаха ще острани себе си , издъхвайки като пренавито лошо предчувствие. Страх от хубавото. Страх от лошото. Ей това ни е нас хората. Нищо никога не ни задоволява. И аз престанах да свършвам. Не и по онзи обожествяващ и прееуфоризриащ начин, който беше част от смисъла ми/ни/
Но не напипваш големината на болката ми, нали. Прекъсваш ме – ти си най-невероятната загадка, която ми се е изпречвала. Сякаш ме целуваш, с напористи от желания и нежност копринени ръце, искаш да ме обгърнеш и поемеш в себе си, да ме сдъвчеш и преглътеш, без да изплюeаш трохи. Ето, това ме плаши. Че не остава нищо от мен. Докато те обичам.

Излизам, почти въодушевена от задачите си, си взимам кафе от машина. Ти си пъхнал в джоба ми стотинки, защото знаеш, че нямам. Докато изпушвам цигарата си при приятелка, мисля за това колко добре знаеш кога и къде да ме целунеш, още преди да съм звъннала на вратата, премазана от работа, без ключ и с четири торбички Кауфланд в ръце. После забравям за теб. Мислено си разграфирам плана за деня и следвам стъпките му, докато се рея на десет метра над земята. Над теб и мен. Къде сме? ... Не, ти ми кажи.
Още докато съм само по чорап и си обувам дънките , си представям момента, в който съм се прибрала. И всичко това е приключило. Всяка малка крачка ме кара да стискам палци по-бързо да прехвърля следващата. Не, не мисля в перспектива. Просто искам да си тръгна. От света. Не се прави, че ти е мъчно. Защото познаваш процент и половина от мен без теб. Виждаш ли, с теб съм различна. Ти ме подтикваш към фаталния образ на чаровно-перверзната женственост. Крехка и невинна си ме зърнал два пъти и то само защото наруши забраната ми. Не, не искам да ти я преотстъпя. Тя е за следващата ми голяма любов. И да, ще има такава.

Хвърлям боклука. Поздравявам съседката. Мъкна няколко торби и вестник. Все още си търся работа. Не отразявам телефона си, който вибрира от няколко минути в джоба ми. Разбира се, че съм забравила да ти взема лосион за тяло. За бога, това е гейско. Знам, че го правиш единствено с цел да ме дразниш. Снощи , като ти казах за какво мечтая, излъгах. Мечтая за бонг, три книги, усилен блус и ром. Пълноценен ден без теб. И не защото ме дразниш.
Смисълът ми е във ваканция. Мисля , че е близо до Карибите. Защото струва ми се му е топло. Не ме търси и не завира пръсти в лицето ми, за да заяви присъствие. Не ме попарва и прекършва с двузначности. Явно днес нямам нужда от него. Така става , когато го имаме. А твоят какъв е?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: true
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71478
Постинги: 147
Коментари: 134
Гласове: 553
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031