Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2015 22:22 - Неслучайно
Автор: true Категория: Изкуство   
Прочетен: 760 Коментари: 0 Гласове:
0



 Срещнахме се случайно. Преди да допиеш кафето си, някой ни запозна. От тези някои , които нямат значение, но допринасят за общото благо. Неподозирайки. Не ти запомних името, само нахално любопитния поглед, посрещнал отказа да ме изпратиш. Поза? Съмнение разчопли равнодушието ти. Знаем си. За тях живеем. Моментите, когато последното парченце от пъзела изпадне и свръхестествените явления добиват достоверност.

Хората се намират, когато са си нужни. Най-важното за теб се прокрадва в мрака, предшестващ съня. Всеобщата ни сладка тайна. Надеждата за неслучайност. Тези непосмели да потърсят израз частици детска радост, в които случайно непознат се влюбва. Неподозирайки. Не ни запомня чертите, но прерисува спомен умишлено,за да си го ползва подсъзнателно в кризите на смисъла. Само ако знаеше. Колко бързо страхът обезобразява най-прекрасното и колко се молим именно някой като него да ни види.

Искреност. Допуснахме, че е вярно. Как се вкопчваш в красотата и я проектираш. В подаръци, целувки, наши песни. Заключваш смеха ми в раковина и я носиш на верижка, окачаш всичките ми сполучливи шеги в рамки с цветни кабърчета в най-любимото кътче от паметта си. Презастраховаш се за по-късно. Казах ти, че няма да избягам. Ти ми каза, никога не знаеш.

Неслучайно поисках от него да ти даде телефона ми. Естествено не ти върнах якето. Цинично се появи. Вече не искаше да си го вземеш. Аз не исках да си тръгваш. Съдбата и хаотичните събития се привличат като ужасно неподходящи партньори, които се лъжат, бият и обиждат. Всеки ден. Никога не си признават грешките. Веднъж на седмица. Мразят се, но си разкъсват дрехите наум. Затръшват си вратите, но копнеят за сдобряване. И само едно. Простичко ,мъничко сходство. Само две пресечени прави на общо желание оформят от телата им перфектно спято цяло. Господ е смисълът. В 3 през нощта, без преструвки, суета и дрехи, когато внезапно разплетеш нишката и сърцето и умът ти се прегръщат като най-добри приятели, преосмислили различията си. Когато в теб е нова година и трети март едновременно и фойерверките никога не свършват след шампанското. Помниш ли? Открихме Господ

Сега. Обичам оптимистите. Не, оптимистичния реализъм. Изкуството да смучеш от живителните сокове на Вселената и да й отвърнеш с любов, без очаквания. Казват, че ти давала. Стотици пъти е така, но само веднъж не е. И това веднъж е невидимата котва в пристанището на утехата. Всички кораби отплават. Ти вярваш ,че те виждат или ще се върнат за теб. Махаш им за довиждане и пръскаш в сапунени мехурчета цялата надежда, на която си способен. Тя се разтваря във въздуха и отлита. Откриваш фигурки в облаците, разпилени, безпосочни пътеки. Вече не се наслаждаваш. Очакването не е сладко. Светлините от отсрещния бряг не са романтични. Защото далечното носи носталгия, само когато имаш допустимо много вяра, за да я понесеш.

Утре. Знам в какво вярваш. Никога не знаеш. Често другите обожават това ,което не понасяме в себе си. Аз вярвам в пътища, причини и връзки. Способни сме на прекалено много. Невъзможно, невъобразимо лошо. Саморазкъсваме си и после си играем на хирурзи. Раните само за пред другите заздравеят. Кончетата придърпват и ти повтарят с детския ти петгодишен глас – не е късно, помогни ми. Представи си го. Как да откажеш?

Всеки вещ в отчаянието знае - жестокостта е болка. Неслучайна. Естествена. Като клишето с бодлите и розата. Обаче често остават само бодлите. Листенцата живеят в чуждите спомени и техните сънища са райската градина, която обезсмъртява цвета им. Твоите рамки ,раковини, открадната безкрайност и кратък миг разменена надежда. 
Хората се намират, когато са си нужни. Сега отвори очи. Виждаш ли?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: true
Категория: Лични дневници
Прочетен: 71482
Постинги: 147
Коментари: 134
Гласове: 553
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031