Бях обичал само два пъти. От онзи тип любов, която не определяш и не измерваш. Просто знаеш. Обичах ги и двете. Различно силно. И никоя от тях не разбра за другата. Винаги ми се е удавало изкуството да заблуждавам. Бях едновременно силен и слаб. Моята уязвимост беше моето спасение. Жените обичат уязвимите мъже. Онези, които не се свенят да показват слабостите си, но и знаят как да изразят надмощие. Също и тези, които знаят как да ги обичат.
Елена беше по-красива. С по-заоблени гърди и сладки тръпчинки. Видях я за първи път в обща компания. Веднага реших, че ще бъде моя. След няколко седмици упорство, се съгласи. Знаех какво правя. Още от начало бях сигурен. И това мое убеждение предрече края. Беше ясно. Опъваше се формално. Тя също ме искаше. И сапфирите, заместили очите й, ме сграбчиха в онзи пръв миг. За да оставят отпечатъци по гърба ми с червените й, идеално изпилени нокти... няколко месеца по-късно в колата ми. Черните й гащички още се въргалят на задната седалка, а полуизветрелият парфюм напомня за стоновете, които няма да забравя скоро.
Тя беше втората. Може би, затова и по-запомняща се. Последната любов винаги е най-голяма. Някой го беше казал. Но, мамка му, обичах я. С целия си инат и свободолюбивост се бях увил около крехките й раменца и отказвах да я пусна. Докато тя не срещна своята (последна) голяма любов и ми спря кранчето. Ей така, просто един ден ми затвори. Появи се час по-късно на вратата ми и ми каза , че късаме. Без излишна драма. Без извинения. Просто ме заряза. Искаше ми се да плача. Не можах. Напих се с Петър и Тошо. Нищо не помня от вечерта. Впрочем от следващите три.
Калина. Не, очите й. Винаги ще помня очите й. Изкусително зелени и все пак по детски чисти. Калина ще остане завинаги малко момиченце. И аз вечно ще я обичам. Заради, а не въпреки това. Сексът с нея беше най-добрият в живота ми. Не мога да си представя по-хубави свирки. Нито по-секси задник. А, мамка му, виждал съм много. Тя казваше, че е заради зодията. Пасвахме си. Аз така и не успях да повярвам. Пълни глупости. Но беше перфектна. Перфектна за мен. С освежаващия си сарказъм и отегчените си погледи.
Бяхме в един клас две години. Не спирах да я гледам. Незабележимо, почти тайно. Не исках да разбира. Но тя все пак знаеше. И след години ми каза. На чаша вино и три масура. И двамата знаехме. Не продължи дълго, но беше красиво. Оставих роза на възглавницата й и си отидох. Три дни преди да замине за море. Вече не беше същото. Наситихме се. И все пак, сексът с нея...
Обичал съм два пъти. И двата пъти вярвах, че е истинско. А дали беше? Мисля, че и двете ме обичаха. По свой начин. И двете копнееха за защитата ми. Аз бях строгото татенце, най-добрият приятел, отдушникът. Изпълнявах сексуалните им фантазии и ги гушках , след като свършат.
И двете спряха да ми се обаждат. Не си останахме приятели. Само с тези, за които не ми пука, мога да поддържам отношения. И да се правя, че не искам да спя с тях. А всъщност с повечето не искам... Влюбих се в тези, които ми се дърпаха. В по-умните, по-странните и разбиращи от хумора ми. Елена склони в първата секунда, но знаеше, умееше да ме манипулира. Да бъде тази, която искам, но не очаквам. Калина ми подари себе си с нужното закъснение. Не по-малко, не повече.
Животъ т ми не е празен. Знам какво искам. Знам какво не. Хората идват и си тръгват от живота ми, неопознали истинското у мен. Просто не виждат, нарочно си затварят очите. Хората обичат капаците си, мамка му. А аз ги мразя. Ако можех да ги изстръгна от очите им и на тяхно място да сложа светулки, които да им помагат да не объркат пътя. Мразя хората. Дори и нея. Последното разкошно същество, заспало в чаршафите ми. Пуша втора цигара и я гледам. Чудя се как да я изгоня и дапия кафе наспокойствие. Дали ще иска закуска? По-нахална ли ще се окаже от другите. Или просто ще си вземе душ и ще затвори безшумно отвън входната врата. Дано да е второто. За довечера имам нов план, включва ново тяло, в което да изгубя три часа от вечерта си.
Излъгах, празен е. А може би, аз съм празен. И вече не съществува някой, който продава пълнеж или би ми заел малко от своя. Елена и КАлина. Няма да има трета след тях. Ограбиха ме. Вече не съм сантиментален. Вече не обичам. Искам само да използвам и ми харесва. Някой ден ще се оженя, ще ми народят две-три деца. Ще живея като всички останали. НО ще бъда различен. Защото изобщо няма да ми стига. И отново ще се влюбя. Ще си въобразя, че обичам. И ще обичам наужким. Но никога няма да е същото. И ще имам все по-малко. Докато не се разпадна на частички, докато не ми потрябва виагра. А тогава вече няма да има значение.
Дотогава, пазете се от мен. Или по-добре аз да се пазя от себе си...
