Иска ти се да знаеш всичко. От цвета на педикюра й до нюанса на очите й, оцветени от залеза. Коя е любимата й пейка и колко дълго се разхожда, преди да й омръзне. Как изглежда замислена, очарована, тъжна. Какъв е вкусът на сълзите й и кога е най-сладка усмивката й. Дали като готви облизва лъжицата и колко топло пие кафето си.

Представяш си я как оправя притеснено косата си, докато й казваш колко е красива. Как никога не си чувал нещо по-прекрасно от гласа й, изговарящ името ти. Толкова различно и стоплящо. Любима песен на любима група, първи ред,  изпълнена наживо. По-вдигащо. Нещо невъобразимо и неописуемо. Първото докосване. Първото захапване на устните й. Първото  общуване на телата ви, след което дори не ти се пуши, защото не можеш да се наситиш. И нищо не е по-вкусно от съществото, ласкаво положило глава на гърдите ти.

Не ти се иска да си тръгва, дори когато мълчите от часове, всеки вглъбен в себе си. Полуспящ, полубуден, левитиращ. Когато тя закъснява, а се държи все едно времето й е подвластно и може да го движи назад. Винаги оставате там. В този момент. В безкрайността на душите си, които сякаш за първи път усещате. Когато осъзнаеш, че си безсмъртен и винаги ще бъдеш. Точно тук и сега. Заради нея. Това, което никой друг не ти е дал досега.

Приятно е, когато те ревнува. Бузите й се зачервяват от яд, очите й пламтят и те изгарят. И ако можеш да се потопиш, да се гмурнеш, да изпепелиш себе си в тях. Би го направил. Но тя не казва нищо. Тя никога не те бута, рядко крещи. Но говори по-силно от съвестта ти и те смазва с привидното си безразличие, зле изиграния непукизъм. Толкова сдържана, но шепнеща в ухото ти всички изгарящи съмнения. Иска ти се да я хванеш и да й разкъсаш роклята точно тук. Точно пред тези хора, които нямат имена и лица. Да я стистнеш толкова силно и да забиеш устни в най-нежните й местенца. Да я обхванеш, обиколиш, прегърнеш цялата. Като гаранция. Че няма да изпуснеш нищичко. Че ще бъде твоя още малко поне. Че няма да те остави тръпнещ, ограбен и никому ненужен.

Имаш право на тази любов. Точно тази любов. Защото тя те прави човек и животно, смисъл и вдъхновение, цел и посока. Прави те истински. Жив и пълен. Екзалтиран и отчаян. Дава и взима двойно повече, но нищо не може да се сравни с нея. И нищо повече не можеш да искаш. От нея и от себе си. От сърцата, които са създадени да я изпитат.