Искам да те харесвам целия
Да не пропускам и заглаждам ръбчета
Да не се старая да те мразя
Да не разтроша сърцето си от гняв.
Когато те харесвам,
Искам да те няма
В пулсиращите ми слепоочия
В надеждите, премръзнали от многоточия
В черупките на твоите двусмислия
Когато те харесвам,
Искам да ме има цялата
В очите ти прегарящи и нежни.
Платонично, животински да се скрия,
Да се сгуша, да се вкопча, да остана…
Докато трепериш под усмивката си,
Докато не можеш и не знаеш…
как, защо, кога, дали
без дъх… се раждаш и умираш,
за да се разбиеш прежадняло в мен
С любов и отчаяние, инертност
Безумен, сляп и безнадежден..
За да ме изпиеш, приютиш у теб
бремето и болката…сълзите ми
най-вече тези тайните…
приклещени горчиво в гърлото
В скалите ми от гордост, отчаяние
разбиваш се по-свеж от лятна буря
В мекотата на косите ми
преплуваш всички снежни утрини
За да разпениш, завъртиш вълните си.
Превръщаш ме в мъртвото вълнение
на дните си
за да….
не си отида, да не се завърна
Убиваш ме, убивам те.
Разстилаш ме пред себе си
и се загръщаш с мен като с топъл шал
майчин скут, уют, милувка
Все тих… крещящ
под усмивката си…
А моите – преливат.. пак преливат
изригнало цунами лава.
И все така…съм твоя
Когато те харесвам..
когато те обичам
когато ни няма и сме тук
И целите сме взривове, дъги и водопади
Или кристално езеро мълчание…
Докато божествено, потайно те забравя,
за да ме вкусиш, и погълнеш, и забравиш…
После да си спомним, за да се родим отново
Пак да бъдем
по детски, ненаситни, безпределни,
познато цели.. но от днес така различни
от днес едно безкрайно цяло
тъй мъничко, но с форма на вселена
безбрежно, необятно… предълбоко.
Когато ме обичаш…
(а моля те, обичай ме)
когато искам,
когато (не) мога,
когато мразя и си тръгвам
чуваш ли, когато тръгвам
Пощади ме и обичай.
Аз в замяна ще поискам…
ще се науча…
ще успея…
да харесвам
да обичам
цялото.
Когато…
================
издраскано набързо за конкурс на любовна тема... можеше и много по-добре:)